Патрон на гимназията

yovkovpatron

Йордан  Йовков (1880 – 1937)

Жизнен път

Йордан Стефанов Йовков е роден на 9 ноември 1880 г. в с. Жеравна, Сливенско, в семейството на потомствени скотовъдци и земеделци. Бащата Стефан Йовков, освен добър стопанин, е достоен и уважаван общественик, училищен и църковен настоятел, майката Пена Йовкова е сладкодумна разказвачка.Те градят атмосфера, в която шестте им деца израстват закърмени с приказки и легенди за героични,красиви и силни дела.

Ранните години на бъдещия творец са свързани с родното му място, където получава начално образование. През 1900 г. завършва гимназия в София. Пътят му продължава в Добруджа, където се преселва семейството му. Йовков учителства до 1912 г. в селата Чифлик Мусубей (Долен извор), Сараджа (Росица) и Каралий (Красен).

В периода от 1902 г. до 1904 г. служи в школата за запасни офицери в Княжево. През 1904 г. се записва в Юридическия факултет на Софийския университет, но заради смъртта на баща си прекратява следването си и се завръща в Добруджа, където продължава да учителства.

В началото на ХХ век войните са кръстопътно време за младия Йордан Йовков. През 1912 г.той е мобилизиран и участва в Балканската (1912 г.) и Междусъюзническата война (1913 г.)като командир на рота. През юни 1913 г. е ранен край Дойран. Повишен е в чин,награден е с орден за храброст. Установява се в София, където става редактор в сп. “Народна армия”, по-късно библиотекар и редактор в сп. “Военни известия”. През есента на 1915 г. Йовков отново е на фронта, мобилизиран в българските части на гръцката граница. През 1916 г. се завръща в София отново като редактор в сп. “Военни известия”.

Заличената хармония на мирния свят и жестокостите на бойното поле, а в исторически план – двете национални катастрофи разтърсват българския духовно-културен живот. Йовков изживява особено тежко окупацията на обикнатата от него Добруджа, където се завръща след войните.Той я напуска след тежки терзания и се заселва във Варна, където отново е учител.

В периода 1920 – 1927 г. писателят е изпратен като сътрудник по печата и секретар в българската дипломатическа мисия в Букурещ.

През 1927 г. се завръща в родината и заедно със семейството си се установява в София. Работи като чиновник в Министерството на външните работи, но отдава цялата си енергия на перото и създава книги, станали част от българската културна съкровищница.

Творецът умира през 1937 г. в Пловдив. Погребението му в София се превръща в преклонение пред новия Месия в българската литература, открил на българина ценностите, които винаги са били и ще бъдат свързващи нишки в националната и общочовешката общност.

Творческо наследство

Първи творби:

  • стихотворението “Под тежкия      кръст” и други лирически творби, поместени в периодиката (1902 – 1911      г.)
  • първи разказ“Овчарова жалба”(сп.      “Просвета” , кн. 6, 1910 г.)

Разказвачът Йовков се ражда по време на войните, когато излизат сборниците с разкази и очерци за фронтовата действителност:

  • “Разкази”, том 1 – 1917 г.
  • “Разкази”, том 2 – 1918 г.

Сборници разкази:

  • “Последна радост” – 1926 г.      (преименуван от писателя и издаден под заглавие “Песента на колелетата”      през 1933 г.)
  • “Старопланински легенди” – 1927      г. – книга, обявена за “една от българските библии”
  • “Вечери в Антимовския хан” –      1928 г.
  • “Разкази в три тома” (1928 г. ,      1929 г. и 1932 г.)
  • “Женско сърце” (1935 г.)
  • “Ако можеха да говорят” (1936      г.)

Повести и романи:

  • “Жътварят. Повест” (1920 г.)
  • “Чифликът край границата.      Роман” (1934 г.)
  • “Приключенията на Гороломов” –      незавършен роман

Драми:

  • “Албена” (1928 г.)
  • “Милионерът” (1930 г.) –      комедия
  • “Боряна” (1932 г.)
  • “Обикновен човек” (1936 г.)

Книгите на Йордан Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни творби – на 40 езика. Те стигат до хората от всички континенти с универсалните си послания.

Името на Йордан Йовков носят 35 училища в Република България и нашето училище с гордост е едно от тях.